ТЪЖЕН ПЪРВИ СНЯГ

30.11.2020
Written by: Добрички Новини

По традиция първият сняг носи радост за децата. Така е и днес. Но за първи път от десетилетия първият сняг идва с толкова много тревоги и несигурност, с много тъга. Ограниченията относно коронавируса стягат гърлото на все повече и повече хиляди българи. Не стига въздух за увеличаващите се като лавина безработни, безпаричие обвива в паника за милиони, които се чудят как в началото на дълга зима ще си плащат сметките за ток, вода, данъци, с какво ще си купуват лекарства, храна, за облекло и не мислят. Не ги топлят обещанията и уверенията по проправителствените телевизии, радиа, вестници и сайтове. Снегът идва с лавина от несигурност и недоволство. Особено в провинцията, в малките градове и селата.

И не забравяйте, че има и по-бедстващи от нас – животните на улицата, в парковете, полята, горите… Помайте, доколкото имате възможност, и на тях. Може пък и да има прераждане. Представете си, че един ден може да се преродите в улично куче, улична котка, или гълъб, който премръзва за троха хляб…

Въпреки всичко, нека си спомним едни думички от един валс, макар и написани за любов, а не за днешното време на безизходица за стотици и стотици хиляди българи: “Макар че вън вали, вали и вятърът вее ли – вей, всичко ще мине и ще премине и слънце пак ще грей!…” Ако се сещате коя е песента, имаме молба да ни я припомните, за да я пуснем в сайта.

А дотогава да чуем една-две любими песни за снега. Защото животът продължава. Въпреки всичко, мнозинството ще оцелеят след тъжната и несигурна зима и ще се радват на пролетното и лятно слънце. Бъдете живи и здрави! Помагайте си! Пазете се!

И носете добро настроение и радост на децата. За тях снегът е чист, свеж, удоволствие… Не им го спестявайте.

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ