Ако си зададем въпрос, към какво се стреми човек през живота си, почти всеки от нас ще отговори- към любов, щастие, обич и разбира се, към още куп неща. Степенуването ще е горе долу такова. Трудността започва, ако зададем втория въпрос: „А какво е това любов?”. И тук вероятно ще започнат различията от мнения, свързани с някакво бъдещо състояние или отношение между половете, или пък отношение между хората. Всеки по своему ще се помъчи да обясни своята гледна точка – било със заучени фрази, било от сърце, било с философстване или нещо друго. Поетичните натури ще опишат нещата с поетични думи, другите ще са по-близки в описанията с материалното ни съществуване, а трети ще кажат, че това е страст, „пеперуди в стомаха”, сълзи в очите, порив на сърцето или нещо такова. Написани са хиляди страници и книги, описващи любовта между мъжа и жената, между майката и детето, любовта към родител, любовта към близък или далечен роднина, към приятел. Въпреки това е трудно да се даде дефиниция на „Какво е това любов”. Още повече пък Любовта, която да е мост над омраза! Това наистина идва в повече. Да не говорим, че освен всички различия, някои мислят, че любовта към самия себе си е в основата на съществуването ни, а други, че любовта към ближния е най-важното за човечеството. Не, че точния отговор ще е определящ за нашето съществуване, но все пак има хора, които искат да си изяснят това особено състояние, към което всички съзнателно или несъзнателно се стремим.
Няма точно описание какво в същност е това състояние. Любовта не е наука, която подробно да се изучава, не е и предмет в училище, за да прочетем в учебниците и да си кажем, че ето аз вече знам, какво е това любовта. Разбира се, някои се вълнуват, а други не, от подробности по тази тема. Това обаче не пречи, да си празнуваме деня на любовта и да се чувстваме щастливи, отнасяйки се поне през този ден с любов към близките си. Какво значение има това, че любовта на нашето материално, егоистично ниво има други измерения и различно усещане. Важното е да се чувстваме добре. Но, ако се задълбочим в изследването, ще осъзнаем, че например родителитеинстинктивнообичатдецатаси идецатаинстинктивнообичатродителитеси – споредтова, доколкополучаватонова, коетожелаятоттях. И всичкотова е проникнатоотегоистичнинамерения.
Ако се заглуши в майкатамайчинския ѝ инстинкткъмнейнотодете, то навярнотящесеотнасякъмнеготака, кактокъмостаналитедеца. Оказва се,черодителскоточувствоне е любов, а инстинкт.
Любовтапък междуполоветесепредизвикваотхормоните.Ако се даденачовексъответнияпрепарат, щеможе да се видикаклюбовтавнезапноизчезваилиобратното- се пробужданасъщотомясто. Тукстававъпросзахормоналновлечение.
Според науката Кабала, описанотосеотнасядоживотинскотониво и нищоповече. Нониеестественовъзпяваметовачувство и муприписвамедуховнасъщност,просто,защотонанегосенаслаждавамеповечеотвсичкодруго и съответноискамедаговъзвисим в своитеочи. Всъщност, в това няма нищо лошо, така разбираме нещата и така се чувстваме. И тук веднага възниква въпросът -нали Природата е любов и отдаване, защо любовта, която ние изпитваме да е егоистична?!
Ето какво казва Проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала, пред студенти: „Цялатареалност е разделенанатричасти: аз, духовнатаискра в мен, коятонемидавапокой и желаедаразкрияеднадругареалност, и светътоколомен.
Светътоколоменсеразделянаблизки и далечнинаменхора, нежива, растителнаприрода, животни.И задвсичкотовастоиощеедна, по-висшасила.Засегавсеощевъзприемамцялатавидимареалносткатостранична, неотнасящаседомен.Макарвсичкотовадасачастиотменсамия, коитозасеганеусещамзарадиразделянето, което е настъпило в моетосъзнание и усещане.
Сякашсамисложилиобезболяващаинжекция в ръката, откоетотя е станалаабсолютнобезчувствена и не я усещамкатосвоя.Можеда я отрежат, а азняма и дазабележа – толкова е мощенанестетикът.
Ето,такачувствамцелиясвят, сякаштойнепринадлежинамен.А работатасезаключва в това, дасеборимпротивтазинаркоза, противтоваусещане.
Това е направенонарочно, защото- акомисля, четозисвятнепринадлежинамен, сякашсъмупоен, задагоизключатотегоизмами, тоазщемогадасеотнасямкъмнегоалтруистично, отдавайки,катонанякойчужд. Могадасенаучадагообичам.
Неискамданасърчавамлюбовтакъмсебеси – аз и такасеобичамегоистично.Носегамогадасенаучадаобичамдругите, коитосаотделениотмен,оттазиупойка, тазиилюзиязаразбитост.Защотолюбовта е свойствона Природата/Твореца, а несвойствонатворението.
С товаразбиване Природата мидававъзможностдаполучатаковасвойство, коетонени е присъщо и ненипринадлежи.Ниенеразбирамекакво е товалюбов.Но,когатосеопитвамдасенаучадаобичамтези, коитосаизвънмен,катосамиясебеси, т.е. дасеотнасямкъмближниякактокъмсамиясебеси – товасенаричалюбов.
Работявърхулюбовта,срещусвояегоизъм.Това е особенасила в мен, коятопостоянносесъпротивлява.Такаставасблъсъкмеждудвесили, действащи в дверазличнипосоки.Желаниетопривличанаслаждениетокъмсебеси, нонаднего е екранът (силатанамоетосъпротивление), койтоизбутванаслаждението и е готовдасеоткажеотнего.
И тогава,отвзаимодействиетонатезидвесилимогадаразберакакво е товаистинскалюбовкъмчуждчовек, а некъмсобственотомидете, моетокучеилимоетотяло”-завършва проф.Лайтман.
Малко сложно за разбиране и това е напълно естествено, защото излиза извън рамките на обичайното ни аналитично и логично мислене. Още повече, ако кажа, че колкотоповечесеразвивам, се развива и противоположното свойство на любовта в мен, ненавистамикъмближния. И само,ако се издигна над това свойство, ще почувствам истинската любов.Както е казано в кабалистичните източници: „Любовтащепокриевсичкипрестъпления“.
Интересно нали?! Духовният смисъл на любовта се заключава в преодоляване на естествения егоизъм на човека. Разбира се, всеки човек вижда самия себе си като най-висша ценност, обича себе си повече от всичко, грижи се за себе си и само себе си пази. Всеки човек е център на своя вътрешен свят, това е оста, около която се въртят неговите чувства, мисли и желания. И ако си представим, че човек със същата сила, с която обича себе си, се обърне към другия, към ближния, към обществото, то неговото съществуване ще се изпълни с нов смисъл, смисъла за другите. Така е изградена Природата и ако всеки един от нас успее да се издигне – въпреки своя егоизъм, на това висше ниво, то тогава любовта ще се превърне наистина в мост над омразата и ненавистта между хората.
Но, за това са необходими много усилия и борба с нарастващия ни егоизъм, който в днешно време се е превърнал в снежна топка, над която постепенно започваме да губим контрол.
Георги ГРАДИНАРОВ
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
