Отпечатан е първият разказ на Бърнард Шоу.
Джордж Бърнард Шоу е английски драматург, по произход ирландец. Ранните си години прекарва в Дъблин. Завършва училище през 1871 г., а през 1876 г. заминава за Лондон. Занимава се с журналистика, пише музикални рецензии и художествени произведения. Автор е на романите: “Неразумният брак” (1880 г.), “Любовта на артиста” (1881 г.), “Професията на Кешъл Байрон” (1882 г.) и др. Лидер е на “Фабианското общество”, пропагандира идеите на социализма, издавайки трактати, брошури и книги. Първата пиеса на Бърнард Шоу – “Домът на вдовицата” (1892 г.), предизвиква скандал и няма успех. Пише сборника “Неприятни пиеси” (1898 г.), който е последван от втори цикъл – “Приятни пиеси”: “Оръжие и човек” (1894 г.), “Кандида” (1894 г.), “Избраник на съдбата” (1895 г.), “Ще поживеем, ще видим” (1895 г.). Третият цикъл включва пиесите: “Три пиеси за пуритани” (1901 г.): “Ученик на дявола” (1896-1897 г.), “Цезар и Клеопатра” (1898 г.), “Обръщението на капитан Брасбаунд” (1899 г.). Бърнард Шоу е един от създателите на съвременната “драма на идеите”. Други негови пиеси са: “Другият остров на Джон Бул” (1904 г.), “Майор Барбара” (1905 г.), “Дилемата на лекаря” (1906 г.), “Женитба” (1908 г.), “Разобличението на Бланко Поснет” (1909 г.), “Първата пиеса на Фани” (1911 г.), “Андрокъл и лъвът” (1913 г.), “Пигмалион” (1913 г.), “Дом, в който се разбиват сърцата” (1913-1919 г.), “Назад към Матусалем” (1918-1920 г.), “Света Йоана” (1923 г.) и др. След няколко години почивка се връща към драматургията със своите комедии: “Кошница с ябълки” (1929 г.), “Лошо, но истина” (1931 г.), “Милионершата” (1936 г.), “Женева” (1938 г.) и др. Последните му пиеси са “Милиардите на Байант” (1948 г.) и “Измислени басни” (1950 г.). През 1925 г. получава Нобелова награда за литература.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
