Умира Павел Матев. Той е български поет, писател, есеист и публицист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), председател на СБП (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на много езици сред които са руски, немски, молдовски и полки език.
Някои съчинения: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, родина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стих, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (1996 г.), “Любов – магическа реалност” (стих., 1997 г.), “Смълчано време” (стих., 1997), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стих., 1999 г.) и др.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
