Открита е самостоятелна изложба на Светлин Русев в галерията на ул. “Шипка” 6.
Светлин Русев (С. Р. Вълчев), роден на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенско, е български художник. Завършва живопис във ВИИИ (днешната Художествена академия) при Д. Узунов; професор от 1977. Председателства Съюза на българските художници от 1973-1985 г., първи зам.-председател е на Комитета за култура в периода 1982-1984 г., от 1985 г. е директор на Националната художествена галерия. В художествения живот на България се налага в края на 50-те години на миналия век (композициите “Интерниране” и “Копачки”). През 1961 г. получава златен медал от Първата младежка изложба в София. Има успешни изяви в областта на кавалетната, монументалната живопис и рисунката. Създава художествени образи с монументално внушение, изградени с точен рисунък и монохромен колорит: “Трактористи” (1960 г.), “Жена с хляб” (1961 г.), “Пред разстрел” (1963 г.), “Преди боя” (1964 г.), “Клетва” (1966 г.), “Прощаване с патриарх Евтимий” (1968 г.), “Безработни 1933” (1968 г.), “Отдих” (1969 г.), “Ден последен” (1972 г.), “Краят на работния ден” (1974 г.), “Самуилови воини” (1975 г.), “Батак” (1977 г.), “Светлина и мрак” (1978 г.), “Жената на миньора” (1979 г.), “Размисъл” (1980 г.), “Очакване” (1980 г.) и др. Автор е на портрети, в които пресъздава майсторски типажа и психологическото състояние: “Портрет на майката на художника” (1967 г.), “Портрет на Богомил Райнов” (1970 г.), “Портрет на Кирил Петров” (1971 г.), “Портрет на Дечко Узунов” (1973 г.), “Портрет на Васка Емануилова” (1975 г.), “Портрет на Николай Шмиргела” (1977 г.), “Портрет на Николай Райнов” (1978 г.) и др. Работи в областта на пейзажа (“Пейзаж в червено”, 1969 г.; “Есенен пейзаж”, 1969 г.; “Пейзаж от Балчик”, 1972 г.; “Пейзаж от Мелник”, 1973 г.; “Пейзаж от София”, 1976 г.; “Пейзаж в бяло”, 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл “България” (1970-1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия облик на българката. Рисува актови творби и композиции, работи в областта на монументалното изкуство (Централна гара в София, 1975 г.; НДК, 1980 г.; стенописва ц. “Св. Петка” в местността “Рупите” до Петрич, 1993-1994 г.). Член е на “Салон д’Отон” в Париж, на салон “Ника-кай” в Токио, на академия “Медичи” в Рим, на Академията за изкуства в Москва; почетен член-кореспондент е на “Кюнстлерхаус” във Виена. Носител е на награда “Паисий Хилендарски” (2001 г.).
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
