КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 ОКТОМВРИ

Роден е Йордан Димитров Радичков – български писател. Завършва гимназия в Берковица (1947 г.). Работи като кореспондент на в-к “Народна младеж” за Врачански окръг (1951 г.), редактор е във в-к “Народна младеж” (1952-1955 г.) и “Вечерни новини” (1955-1959 г.). Съветник е в Съвета за духовни ценности на нацията към Държавния съвет (от 1973 г.). Учредител и пръв председател е на Българо-шведското дружество за приятелство (1984-1991 г.); заместник-председател е на Съюза на българските писатели (1986-1989 г.). Участва в първата среща на българските писатели с френския президент Франсоа Митеран (1989 г.). Народен представител е в VII-мо Велико Народно Събрание (1990 г.). Среща се с папа Йоан-Павел II (1994 г.).
Присъдена му е международната италианска литературна награда “Гриндзане Кавур” (1984 г.). Удостоен е с шведска държавна награда “Северна звезда”. Носител е на национална литературна награда “Иван Вазов” (1990 г.). Получава специална награда на Международната академия по изкуствата в Париж (1993 г.). За книгата “Малки жабешки истории” получава почетен “Ханс-Кристиян Андерсен” диплом и грамота (1996 г.). Получава наградата “А, Аскеер’96” за принос в развитието на театралното изкуство; орден “Стара планина”, I степен (2000 г.); номиниран е от Софийския университет “Св. Климент Охридски” за Нобелова награда за литература (2001 г.); Голямата награда за литература на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (2001 г. и 2002 г.) и Почетния знак на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (2002 г.); Почетен знак на гр. Монтана (2002 г.).
Разказите и новелите му са преведени на руски, украински, немски, полски, румънски, финландски, шведски, португалски, чешки, словашки, унгарски, френски, италиански, испански и други езици.
Пиеси: “Суматоха” (1966 г.), “Желязното момче” (1967 г.), “Януари” (1973 г.), “Лазарица” (1978 г.), “Опит за летене” (1979 г.), “Горещо пладне” (1966 г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Последно лято” (1974 г.).
Книги: “Сърцето бие за хората” (1959 г.), “Прости ръце” (1961 г.), “Обърнато небе” (1962 г.), “Планинско цвете” (1964 г.), “Шарена черга” (1964 г.), “Свирепо настроение” (1965 г.), “Неосветени дворове” (1966 г.), “Козята брада” (1967 г.), “Суматоха”, “Вятърът на спокойствието” (1968 г.), “Ние, врабчетата” (1970 г., 1977 г.), “Барутен буквар” (1972 г., 1976 г.), “Коженият пъпеш” (1969 г.), “Скални рисунки” (1970 г.), “Човешка проза” (1971 г.), “Плява и зърно” (1972 г.), “Как така” (1974 г.), “Малко отечество” (1974 г.), “Всички и никой” (1976 г.), “Спомени за коне” (1976 г.), “Прашка” (1977), “Шест малки матрьошки и една голяма” (1977), “Лазарица” (1978), “Избрани произведения” (1979 г.), “Ноев ковчег” (1989 г., роман), “Избрани произведения. В 3 тома” (1989 г.), “Хора и свраки. Разкази” (1990 г.), “Ние, врабчетата” (1991 г.), “Свирепо настроение. Разкази” (1991 г.), “Горещо пладне. Неделя. Привързаният балон” (1994 г.), “Малки жабешки истории” (1994 г.), “Пиеси” (1995 г.), “Смокове в ливадите. Разкази” (1995 г.), “Акустичното гърне. Новели” (1996 г.), “Умиване ръцете на Богородица” (1997 г.), “Мюре. Разкази” (1998 г.), “Литературна орница. Интервюта” (1999 г.), “Избрано” (2000 г.), “Глупаво време” (2000 г.), “Нежната спирала” (2002 г.) и др. Умира на 21 януари 2004 г.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!











