Добрич, 1930-та. Центърът е забулен в синкавата мъгла на настъпващата вечер. Капелати дами в дълги рокли и елегантни мъже с шапки каноте и с кожени куфарчета в ръка се движат бавно по калдъръмената улица. Между изтънчените госпожи и господа се провират мъже в добруджански носии, понесли стока в големи дървени сандъци. А от двете страни на човешкото гъмжило се издигат приказни белокаменни сгради, прилични на малки замъци. „Добре че Никола Тахтунов, който е Йовков в изобразителното изкуство“, остави няколко платна за романтичния ни някога град, възкликва Рада Въртунинска – поет, краевед и литературен изследовател. <br Красивите големи къщи в централната част на Добрич са строени в края на 19-и и началото на 20-и век. Всички са от камък и са последен писък на модата в Европа, защото собствениците им са заможни търговци и чифликчии. Ето как през 1916-та класикът Йордан Йовков описва града в импресията "Добрич. "Всички здания са нови. Високо над покривите се изправят няколко бели минарета и към тежките форми на новата архитектура се прибавят екзотичните линии на Ориента". <br По време на румънската власт в Добруджа пък виенската мода в Добрич пристига чрез Букурещ. През 23-те години владичество румънците изграждат в добруджанския град масивни административни сгради в характерния бароков стил. Затова Добрич е определян като Малкият Букурещ.
<br Годината е 1963-та. Добрич отдавна е в границите на народната република, която е преименувала града
Източник: Belejnik
