Умира Любомир Панайотов Пипков – български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 – 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите “Тревога” (1951 г.), “Септемврийци” (1954 г.), “Земя” (1957 г.), “Командирът на отряда” (1959 г.), “Стубленските липи” (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество “Съвременна музика” (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби – малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема “Сватба” (1934 г.), операта “Янините девет братя” (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни (“Шумете, дебри и балкани”, “Химн на българските въстаници” и др.), операта “Момчил” (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), “Оратория за нашето време” (1959 г.), операта “Антигона’43” (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), “Пролетни приумици” (1972 г.), “Приглушени песни” (1972 г.) и други.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
