Православната църква днес почита паметта на Свети мъченик Христофор и Свети пророк Исая
Имен ден
днес празнуват Христофор, Фори, Форьо, Христофорка
Св. мъченик Христофор живял по времето на
император Дакий. Той бил християнин и изповядвал открито вярата си. Заради това
бил подложен на страшни мъчения, след които оставал невредим. За да се опази от
пошлостта на живота и от хорските пороци, светецът пожелал Господ да му даде
лице на звяр, с което да замени красивото си лице на праведен момък. Често е
бил изобразявн така или като мъж, който носи на рамото си малко момче – малкият
Иисус Христос.
Според легендите свети Христофор бил великан –
висок и много силен. Отишъл на брега на една река и започнал да пренася хората
от единия на другия бряг. Сред преминаващите се оказало и едно малко момче, но
когато Христофор го вдигнал, установил, че детето тежало повече от всички преди
него. Учуден, той го попитал защо тежи толкова много, а то му отговорило, че
носи товарът на целия свят на плещите си. Детето било малкият Иисус Христос. Всъщност името Христофор от гръцки /Christo-phoros/ означава „носещия
Христос”.
Светецът бил публично обезглавен
в Ликия около 249 г. Тленните му останки били пренесени в Толедо, а днес мощите
му се намират в катедралата “Св. Петър” в Рим.
Свети Христофор е покровител на моряците,
носачите, превозвачите, на пътешествениците, поклонниците и шофьорите.
Повелител е на мостовете и градовете до реки. Смятан е за закрилник на
внезапната смърт.
Св. пророк Исая живял през
втората половина на VІІІ век пр. Хр. Той произлизал от рода на юдейските царе. Живеел
свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в
чудесно видение и му заповядал да възвести Неговата воля на юдейския народ.
Исаия сам разказва за това чудесно явление в глава VІ на своята книга. Той
предсказал за предстоящо разорение на Йерусалим, но народът не му вярвал.
На юдейския престол се възкачил
Езекия, който наредил да разрушат идолските капища и върнал поклонението на
Бог. Тогава асирийския цар Сенахерим обсадил Йерусалим. Исая успокоил юдейския
цар, като му казал, че Господ ще се застъпи за града. Същата нощ 185 000 войници
в асирийския стан умрели. Сенахерим веднага оттеглил войските.
Скоро след това цар Езекия тежко заболял. Исаия по повеля на Господ отишъл при него и го посъветвал да приведе в ред делата си, понеже скоро ще умре. Тая вест твърде натъжила царя и той почнал със сълзи да моли Бога, да му продължи живота. Исаия още не бил успял да излезе от царския дворец, когато Господ му казал: „Върни се и кажи на Езекия, че Аз видях сълзите му и чух молението му и му давам още 15 години живот!“ Исаия изпълнил заповяданото и, за да увери царя в истиността на своите думи, извършил чудо като върнал сянката на слънчевия часовник с десет степени назад. Езекия действително оздравял, благодарил на Бога за спасението и продължавал да му служи усърдно.
Вавилонският цар, като узнал за
оздравяването на Езекия, пратил при него пратеници да го поздравят. Езекия се
похвалил с богатството си. Исая му предрекъл, че не след дълго съкровищата ще
бъдат разграбени и отнесени във Вавилон. По думите му едва след 100 години
юдеите ще се завърнат в Йерусалим, по времето на цар Кир. Той предсказал и
падението и на много други градове и държави.
Исая говорел и за раждане на
Месия, като подробно описал земния живот на Исус Христос, за раждането му след
непорочно зачатие и доброволната му смърт за спасението на човечеството. Исаия
пророчествал в продължение на 60 години.
Управител на града, в който Свети пророк Исая
живял, станал Манасия. Управителят започнал да се дразни от приказките на
стареца и заповядал да го екзекутират. Палачите го нарязали с дървен трион, се
казва в житието му и по този начин бил превърнат в мъченик.
На 9 май през 9-ти век са пренесени и мощите на Свети Николай Чудотворец от Балканския полуостров до Италия, в град Бари където почиват и до днес. Казват, че са чудодейни.
В миналото българите наричали този ден Летен Никулден. Според народните вярвания летния свети Никола бил господар на дъжда, почитали го, за да няма суша и градушки. На този ден се изпълнявал обичаят покръсти. Девойките се обличали в стари черни дрехи и се събирали в двора на църквата. Обикаляли го три пъти и пеели песни, за да омилостивят злите сили и стихии и да измолят дъжд. Празникът завършвал с курбан и голяма трапеза.
източник: Про Нюз Добрич
