Роден е Иван Андрейчин – български общественик, поет, литературен критик, преводач, публицист. Завършва литература във Франция през 1898 г. Учител е в София до пенсионирането си през 1927 г. Той е един от учредителите и пръв председател на Съюза на българските писатели (1913 г.). Живее в Швейцария (1915-1919 г.). Появява се в литературата като преводач на руски поети. Първите му оригинални творби са със социална тематика – песни, стихотворения, разкази и импресии, събрани в книгите “Навеени мисли”, “Първа стъпка”, “Любов и мъка”. Под влияние на модернистичната френска литература твори предимно интимна лирика. Теоретик на българския модернизъм и един от първите му представители в поезията. Създава и теоретичен орган на модернизма – сп. “Нов път” (1907 г.). Творчеството му е много голямо и разнообразно по обем – стихове, преводи на стихове и проза от руски и френски автори, оригинални и побългарени разкази, драматични творби, театрални критики, студии върху литературни и езиковедски проблеми, статии за любовта и жената и изключително много рецензии. Сътрудничи на сп. “Дело”, “Ден”, “Мисъл”, “Ново време”, “Нов живот”, “Художник”, “Съвременна мисъл”, “Съвременник”, “Начало” и др. След Първата световна война взема участие в Международното обединение на писателите “Кларте”, основано от А. Барбюс. Съставя различни антологии, особено популярни от които са “Вечеринки и утра” (т. I – IV, 1903-1911 г.; т. I – II, 1930-1931 г.). Издава литературни сборници от преводни разкази, драми, поеми, стихотворения. Превежда произведения на А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, М. Метерлинк, Ч. Дикенз и др.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
