Изпратиха с аплодисменти режисьора Бедо Манукян, прахът му ще бъде разпръснат край Балчик

15-20 минути аплодисменти за незабравимия приятел Бедо Манукян. Така художникът Гаро Мурадян, описа изпращането на режисьора до вечния му дом. Опелото се състоя днес в Арменската църква в София. Въпреки пандемията десетки приятели отидоха да се сбогуват с артистичния мъдрец. „След прощалните речи Астор се обърна към присъстващите и призова за аплодисименти. Ръкопляскането беше внушително и дълго, много дълго“, разказа братовчедът Гаро Мурадян. Сподели, че волята на Бедо е прахът от урната му да бъде разпръснат край Балчик.
Бедо е роден на 14 декември 1947 г. в София в семейството на оперетните актьори Сета и Шаварш Манукян. През 66-та фамилията емигрира в САЩ. Живеят в Лос Анжелис, където Бедо завършва  UCLA (Калифорнийския университет за киноизкуство). За първи път се завръща в Бългаpия пpез демократичната 1991 г. Пристига у нас, като копродуцент на филма „Леблебии“. Лентата е хумористичен разказ за живота на арменците в Холивуд. Когато вижда отново България, разбира колко много му липсва родината. През 2005-та идва отново. Точно тогава Франсис Форд Копола снима в Румъния филма „Младост без младост“. Предстоят снимки на епизоди в Малта и холивудският майстор пита своя художник къде ще намерят малтийски декори.  На четири часа на юг от Констанца, бил отговорът. Дни по-късно Копола пристига инкогнито в Двореца на румънската кралица край Балчик. Мястото му харесва и той пита своята продуцентка: „Кого имаме в България?“ Там е Манукян, казва тя. И Бедо е поканен да представлява Копола в нашата родина. Когато колегите му от Щатите научават, започват да пишат имейли. „Ама как успя да се вредиш? Та ти работиш с Майстора!“ Отговорът към всички е лаконичен: „Вие сте в погрешната страна!“
През 2006-та Бедо се завърна завинаги в България. Занимаваше се с адаптиране на литуратурни произведения към големия екран. През октомври тази година коварният Ковид го нападна в гръб, за някоко дни прекърши живота му и разби всичките му  творчески планове. А той тъкмо монтираше лентата „Леблебии“, за да я пригоди към големия екран.
Бедо Манукан беше страстен ценител на човешката красота, обожаваше творческото начало у човека. Талантлив, мъдър, лъчезарен. Обичаше да носи радост. Беше винаги зареден със стотици вицове, които разказваше, за да усмихва хората. Голям, много голям благородник.
Почивай в мир, скъпи приятелю! Източник: Belejnik