Проф. Киряков: Пшеницата трябва да се сее не по-рано от 5 октомври

Сеитбата не трябва да започне по-рано от 5 октомври, съветва професор д-р Иван Киряков, завеждащ “Селекция на зърнено-житните и бобовите култури” в Добруджанския земеделски институт.

През Про Нюз Добрич той сподели, че заради климатичните промени оптималните срокове за сеитбата се променят.  „Сега пшеницата се сее между 1 и 25 октомври. Миналата година обаче посевите, които бяха засети малко по-късно, избегнаха нападение от житни мухи, ръжди и др. В крайна сметка тези посеви дадоха по-добри резултати, отколкото засетите през първата десетдневка на октомври.  От 2015 година има меки зими и в три години от тях вегетацията почти не спря през зимата. Все пак това не е дълъг период, не знаем какво ще се случи през следващите години, всичко подлежи на анализи“, коментира професорът.  

Киряков посочи, че тази есен няма достатъчно влага в почвата и земеделците трябва да се съобразят с това какви са прогнозите за валежи. „Хубаво е да се сее във влажна почва, или поне да се очакват гарантирано валежи. За поникване на пшеницата и за нормално развитие в началните фенофази няма нужда от чак толкова влага. Ако обаче закъснеят със сеитбата и ноември се окаже доста студен, тогава става малко по-сложно. Но в момента никой не може да каже какво ще бъде, най-точните метеопрогнози са десетдневните“, каза още Киряков.

Той съветва производителите да погледнат кога са засели миналата и по-миналата година, да преценят кои посеви са били добри и да се съобразят с това. По думите му сеитбената кампания ще бъде тежка и земеделците трябва да разпределят риска, като засеят и поне 10% българска селекция. Тя е по-ниско продуктивна, но пък е с по-високо качество.

„Нека земеделците да си погледнат дневниците от предходните две години и да преценят кога да сеят. Но да не е преди 1 октомври“, изтъкна Киряков.    

Той изрази съжалението си, че агробизнесмените не се доверяват на науката, а на фирмите, които предлагат продукти за растителна защита и посевен материал. „Да, тези фирми си гледат финансовата част. За съжаление, през последните години много малко се обръща внимание на този мощен механизъм, с който разполага министерството – Селскостопанска академия. Не мисля, че земеделците се обръщат за съвети към учените. Напротив – когато посочим някои грешки в технологиите и в решенията им, те не ни слушат“, коментира селекционерът и добави:

„Ако през 2020 година някой беше попитал специалистите в Селскостопанската академия, те щяха да им кажат, че няма нужда през пролетта  да се хвърлят препарати без смисъл и логика и да се увеличават разходите, при положение че тази година в крайна сметка добивите са много ниски. Ако ги попитате с кого са се посъветвали, ще ви кажат, че с консултанти на големите фирми. През последните 30 години земеделската наука е елиминирана. Това е голям проблем.“

източник: Про Нюз Добрич