Чудни свещи-мъфини – наслада за сетивата, твори Даниела Бакларова от Добрич

Даниела Бакларова е на 34 години, от Добрич. Има 4-годишна палава дъщеря Доника. Старае се да е добра майка, съпруга и домакиня. Споделя за себе си, че е съвсем обикновен човек. Занимава се обаче с нещо доста необикновено и нестандартно – прави свещи във формата на мъфини, които изглеждат страшно изкушаващи. От къде й хрумва идеята и как прави чудноватите свещи Даниела разказа за читателите на Про Нюз Добрич.

Даниела, от кога творите свещи във вид на мъфини? От какво бяхте провокирана и как Ви хрумна идеята? И защо точно във вид на мъфини?

Вече втора година “пека” мъфини. Мярнах някъде из нета такива изделия и си казах “Защо пък не!” Беше си предизвикателство. Колкото и да има информация за приготвянето им друго си е като се опиташ сам да моделираш с горещ, лепнещ восък. Идеята ми хрумна, докато търсех подаръци за близките си. Чудех се какво не съм им подарявала и реших да е нещо, изработено от мен самата. Наскоро се сетих, че докато следвах журналистика правих      интервю с майстор на декоративни свещи в Шумен. Отидох в цеха му и разговаряхме надълго и нашироко. Накрая ми каза да си избера една от свещите за подарък и се учуди, че се спрях на, по думите му, “най-дефектната”. Цветовете не му се били получили добре. На мен пък ми се стори най-красивата. Заприлича ми на небе с облаци. Чудя се как ли би реагирал, ако сега разбере, че ходя по стъпките му. Със сигурност много щях да се смея, ако някой ми беше казал, че след години и аз ще се забавлявам с правенето на свещи.

Какви материали използвате? Разкажете как точно правите свещите-мъфини?

Използвам само чисти восъци. Пчелен и соев. Топя ги, а през това време обмислям какви фигурки да отлея и какви цветове да съчетая. Добавям аромати и различни цветни поръски. Идеята е да предизвикват усмивка и да са наслада за сетивата.

Колко време Ви отнема изработването на една свещ?

О, много. Страшно бавно става. И не бих казала, че ми действа успокояващо. Обаче си е моето нещо. Като запретна ръкави се вглъбявам изцяло. Спирам да мисля за сивото ежедневие и се концентрирам изцяло върху това, което правя. Страшно много уважавам японската култура и начина им на живот. Проповядват любов към работата и хобитата за дълъг живот. Казват, че когато човек обича заниманията си не мисли дори за ядене. А това няма как да доведе до прекомерното затлъстяване, срещу което се бори маса народ.

Дъщеря Ви включва ли се при изработката на свещите?

Обожава да прави всичко, което и аз. Като всяко малко дете търси внимание. Иска да бъде значима. Позволявам ѝ, разбира се. Усмивката ѝ няма цена. Искам да умее всичко. Да е самостоятелна и отворена към света.

Изработвате ли свещи и в други форми? Какви?

От време на време правя и чаши с “кафе” и топли напитки, но определено кексчетата са ми любими.

Приемате ли поръчки, какви най-често са те?

Вслушвам се в желанията на клиентите си, естествено. Най-предпочитани са коледните. Иска ми се, когато някой погледне свещите ми, веднага да се сети за зимна приказка или любимо българско стихотворение. Да му става уютно и празнично.

Кои са Ви любимите свещи-мъфини? А на дъщеря Ви?

Любими са ми с къщичките, ръкавичките и шапките. На дъщеря ми любими са ѝ възможно най-претрупаните и блестящите и най-вече истинските. Восъчните не може да ги яде.

През цялата година ли ги изработвате свещи-мъфини или само по Коледа?

Правя свещи предимно около Коледа. През зимата имам повече свободно време, а и някак си коледният дух завладява и мен. Иначе, ако ми хрумне различна идея или искам да зарадвам някой правя и през лятото.

Какви хора си купуват свещи-мъфини?

Всякакви. Всеки клиент за мен е особено специален. Комуникираме си чудесно. Има такива, на които им е писнало от китайските изделия или просто се радват на ръчния труд. Няма по-голяма отплата за мен от усмивките насреща.

източник: Про Нюз Добрич