Преди Сирни Заговезни композиция с кукери украси площада в Тервел

Една от най-зрелищните български традиции – кукерите, намери своето място в Тервел в навечерието на празника Сирни Заговезни. Композиция с кукери е аранжирана върху големия фонтан в центъра на добруджанския град, съобщи заместник-кметът Дияна Илиева.

Кукерите са изработени от Добринка Цонева – образователен медиатор в детска градина  “Здравец“ в Тервел с помощта на персонала на детското заведение.

По този начин се цели децата да познават този обичай и символиката му, за да помним кои сме и откъде произлизаме, споделят инициаторите. Кукерският обичай е характерен за две села от община Тервел –  Честименско и Безмер.  

Проучване, направено от учителката от Тервел Росица Стратиева и нейни ученици през 2007 г. в с. Честименско разкрива, че веднъж годишно мъжете от различни краища на страната, които се обличат като странни създания, участват във фестивала и изпълняват специфичен вид фолклорни танци. Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките, когато бил празнуван през дните, посветени на тракийския бог на веселието Дионис с цел да се отпразнува началото на новата земеделска година и във връзка с оранта. Кукерите празнуват факта, че зимата отминава и настъпва плодовитата пролет.

Чрез пресъздаване на обичая се цели обръщане на гръб на злото – чрез очистителната страховитост на големите и шумни кукери. В кукерството намираме странни податки от незапомнени времена, вървели в хилядолетията през езичеството и християнството, и стигнали до нас. Без да си пречат, допълвайки се взаимно, за да ни поучат и подтикнат да живеем с добро и да правим колкото се може повече добро. Трудно е да се отговори еднозначно каква е символиката на кукерите, но със сигурност може да се каже едно – култът към добрата, успокоена човешка душа. Тази душа, която трябва да стои над лошотията, да не се пилее в злоба и омраза. Явно още в зората на човешката цивилизация хората са разбрали нещо много важно – може да твори добро и да върви напред само този, който е надарен с умението да прощава и да забравя бързо злото. Само той може да стои достатъчно високо, за да не бъде засегнат от лоши помисли и дела. И стоейки там, може да бъде полезен за всички – както за тези, които се стремят към хубавите и мирни човешки взаимоотношения, така и за тези, които са нямали късмета да се родят добри и гледащи нагоре. И ако физиката ни в голяма степен е дар от Бог или от Природата, то дали се стремим към светлината или тъмнината в човешката душа си зависи от самите нас.

Кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна Тракия и Западна България. Тези игри също имат много стар езически произход. В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Срещат се различни видове маски. Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили.

Клубът за автентичен фолклор и етнография при ЦПЛР „Малкият принц“ , организиран от г-жа Росица Стратиева, през 2007 година записа разказа на покойния вече Стоян Камбуров от с. Честименско за провеждането на обичая в миналото. Ето го и него: „В нашето село Кукеровден е на деня след Сирни заговезни. Кукерите са ергени от селото. Предварително дълго време всеки сам или с помощта на близките подготвя своя костюм и маска. Всеки слага на кръста си колан със закачени хлопки, траки, звънци, носят и дървени геги. Самата маска се прави от вълнен плат и кожа, на която са направени страшни очи, уста със зъби от тиквени семки и изплезен език, нос от дръжка на кратуна, рога. Цялата маска е украсена с пера от петел, патица, фазан. Интересното е, че до веждите маската трябва да изразява злото, а над веждите доброто – на челото се слага слънце, червен и бял конец, наниз от пендари…

Така подготвени всички участници в обичая – персонажът е кукер, който оглавява групата, булка, циганин и кукери, съпровождани от музикант, тръгват рано сутринта. По пътя закачат с гегите си булки, деца, моми и ги гонят. Кукерската група ходи от къща на къща и гони с танците и шума от траките лошото. Стопаните им дават пари, жито, брашно – кой каквото има. Привечер дружината отива на мегдана и играе хоро. След това кукерите си разделят събраното и вечерта устройват угощение. Този обичай се играе за плодородие и прогонване на злите сили…“

През последните години обичаят в с. Честименско не се отбелязва. Това се прави в село Безмер, но маските на момчетата не са толкова богати и екзотични. Въпреки това, традицията продължава да се предава.

източник: Про Нюз Добрич