Педагогът Олга Иванова от Добрич: Израстването на детето в изкуството пред очите ми е едно вълшебство

Олга Иванова – възторженото, усмихнато момиче с внуци. Обичан учител по изобразително изкуство за поколения деца в Добрич

За мен времето тече бързо, бавно или е миг. Понеже съм започнала моя професионален път в областта на образованието в края на 80-те години, мисля,че всички тези години, които са минали, за мен бяха някакъв миг. И себе си чувствам като същото онова момиче – възторжено, усмихнато, което започна през 80-те години в ОУ „Н. Й. Вапцаров” – моето първо училище, в което станах преподавател и това, в което аз съм учила. Цялата тази емоция и възторженост имам чувството, че съм я запазила и до този момент. И просто не усетих как минаха тези години в средата сред млади хора. В един момент, връщайки се назад, аз си мисля, че съм си все същото момиче, а се оказах дори с внуци.

Това споделя в началото на разговора ни Олга Иванова – преподавател по изобразително изкуство от Добрич. Тя е завършила Шуменския университет със специалност „Педагогика на изкуството”. Следват години, в които работи в Езикова гимназия „Гео Милев” доста дълго време, за кратко в ОУ „Христо Ботев”, в Частната профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев”, в която е и в момента. Иванова споделя, че е в частната гимназия от нейното създаване и й е много скъпа, защото е една от първите, когато частните училища прохождаха в Добрич.

Преподавателят разказва, че страшно много се гордее с това, че през 1999 година създава школа в Общинския младежки център „Захари Стоянов”, която днес носи името Арт клуб „Цветно”. Тя съществува и до този момент и е едно от средищата, които се посещават от деца от целия град, за да се докоснат до изкуството. „Това е нещо много хубаво, много красиво и лично мен ме зарежда с много емоция. Радват ме срещите с тези деца, които имат огромно отношение към изкуството”, споделя Олга Иванова. По думите й децата посещават Арт клуба с огромно желание. Тя го изпитва особено сега – в условията на пандемия. Малките художници са очаквали с голямо нетърпение срещите в школата.

Според педагога децата, които се занимават с изкуство са по-различни – те са с по-голямо въображение, с по-голяма емоция. „Но искам да ви кажа, че емоцията в нашата област се предава от личното емоционално състояние на преподавателя. За това никога не бих заменила присъственото обучение с онлайн, специално в изкуството. Личният пример, присъствието на преподавателя е страшно важно и за творчеството на самите деца. Той ги увлича с начина, по който общува с тях, с чувствата към тематиката, която е застъпена. И, разбира се – с показването кое как трябва да се направи. Това не може да бъде заменено с екрана”, посочва Олга Иванова.

В школата децата имат много голяма свобода след като им е обяснена темата доста подборно, обяснява педагогът. Разбира се, спазват се изискванията за техника и за начина, по който ще бъде изпълнена творбата. „От там нататък те имат свобода да изразят емоцията си. И абсолютно винаги се получава”, споделя преподавателят. По думите й е естествено да има едно развитие, тъй като школата се посещава от деца от 5-годишна възраст до гимназиален етап. Посочва, че в този голям интервал детето израства и творчески и това става пред очите й. Това е едно вълшебство, допълва тя.

Според Иванова има доста голяма разлика между децата, на които е преподавала в началото на професионалния си път и сегашните деца. „Разликата е в това, че днешните деца имат допир, досег до много голяма информация. Докато децата, с които се срещах в началото, нямаха такава възможност, те получаваха информацията си само от учителя, от учебника и от някои допълнителни материали”. По думите на преподавателя много внимателно трябва да се подбира това, което днес информационните технологии предлагат. „Информацията влияе, естествено, на днешните деца. Те са по-уверени, по-смели, по-освободени и по-творчески настроени”, посочва Иванова.

Аз съм една щастливка, защото цял живот правя това, което обичам, споделя педагогът. Категорична, е, че не би сменила професията си.

До един момент, в който бях много, много ангажирана с ученици, имах много малко време за лично творчество, обикновено през нощта, разказва Олга Иванова. Сега е пренаредила приоритетите си и има малко повече време. Прави лично творчество, участвала е във всички изложби на художниците-педагози в добричката Художествена галерия, а също и в национален мащаб – в изложбените зали във Велико Търново. Споделя, че това й носи много емоция. Последните неща, които прави доста интензивно, са цикли от рисунки. Обикновено творбите й са свързани с емоция, с любов, с обич, с хубави неща. Черпи вдъхновение от самата природа. Иванова разказва, че през лятото живее край морето и няма как то да не се отрази на творчеството й. Има голям цикъл от рисунки и картини на морска тематика. Сега в Добрич също я вдъхновява природата. „Тя е неизчерпаем извор. Но човек трябва да е много емоционален, да обича, дори да е влюбен, за да му се получат нещата. Поне при мен е така”, споделя творецът.

Олга Иванова е баба на двама внуци. Съжалява, че са доста далече от нея – те живеят с родителите си в Канада. Дори второто момченце е родено там – в Монреал. „Бях там, видях. Непрекъснато сме заедно, за съжаление, на екрана. Заради пандемията сега не можем да се виждаме на живо. Но мисля, че и това ще мине”, споделя педагогът. По думите й да имаш внуци е наистина голямо щастие и обич. „Това е вдъхновение дори. И едно продължение мое, на мен самата”, допълва Иванова.

В заключение тя отново посочва, че е щастлива, че работи това, което обича. „Цял живот си на сцена, пред хора. Но това е цял живот, не като актьорите само на спектакли. Непрекъснато. Ще кажа също, че детските неща ме вдъхновяват много, дори и за моето творчество. Емоцията на децата, засмените очички, които идват, тичайки към тебе, и възторжените гласове „Госпожо, госпожо, хайде да започваме!” – това просто е нещо невероятно. Човек трябва да го е преживял, за да разбере какво значи това за един педагог”, споделя  Олга Иванова.

източник: Про Нюз Добрич