НАРОДЕН КАЛЕНДАР: 1 МАРТ – БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, ЗДРАВИ И ЗАСМЕНИ

От днес започва женският месец. В народния приказен фолклор Баба Марта било своенравна и доста капризна жена. Тя имала двама братя – Голям и Малък Сечко. Тримата гледали лозе. Една година то родило много грозде и от него направили руйно вино. Тримата си го разделили по равно – по една бъчва на всеки. Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка и като изпили своите бъчви тайно започнали да пият от бъчвата на сестра си, като се надявали Марта да не разбере. Когато дошъл март месец Баба Марта решила и тя да се почерпи за здраве, но като отворила бъчвата с почуда открила, че тя е празна. Разфучала се, разлютила се Марта и жестоко се разсърдила на братята си. Много скоро обаче гневът й преминал, разсмяла се от сърце. Затова и старите хора наричат месеца \”женски\”.

На този ден от зори се пали голям огън в двора на къщата и когато запуши, всички го прескачат по три пъти, за да се пречистят от зли сили и да се предпазят от болести.
На Първа Марта хората гадаели какво ще е времето. Вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати. На този ден за здраве се връзват и мартенички, като стопаните в миналото закичвали с тях и плодните дръвчета. Бели и червени конци за здраве връзвали и на животните.
Със старта на единствения женски месец в календара се смята, че времето се преобръща и Баба Марта е тази, която вкарва студа 40 метра в земята. Според народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. Друга легенда  разказва, че началото на мартеницата е поставено от сестрата на хан Аспарух – Хуба. Ханската сестра успяла да намери брат си по бял конец, който бил обагрен на места от кръвта на верния й сокол, пръв долетял до ханския аул. Така се поставило началото на традицията на 1 март да се подаряват усукани бели и червени конци за здраве и любов, дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Ползването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна. Днес бялото е знак на красота, символ на чистота и невинност, на радост. Червеното пък е цвят на жизненост, здраве, любов, цвят на победата и живота. Вярва се, че то предпазва от злини и такава е и магическата му сила в мартеничката. Цветовете задължително се усукват наляво. Носят се до появата на първите щъркели и след това се закачат на плодни дръвчета. НДТ

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!