BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Константин Божинов от Добрич покори престижни музикални сцени в Западна Канада и САЩ

„Пошлостта в изкуството ме натъжава. Длъжни сме като артисти да оставим след себе си стойностни неща. Трябва да се гордеем с всичко, което правим, та когато остареем да не ни е срам, да не прикриваме лица заради нещата, които сме творили. Времената са трудни. Дано моите колеги музиканти и артисти не губят вдъхновението, енергията си и всичко онова, което ги е дърпало напред през хубавите времена.“

Думите са на д-р Константин Божинов – български и канадски музикант, солист на големи симфонични оркестри, концертирал в Западна Канада и САЩ. Ненавършил още христовата възраст, той е записал в музикалната си биография много – владее пет инструмента, защитил е докторантура по философия и музикознание, преподава, продуцира, изнася концерти, свири на орган в църква, бил е музикален критик. Живее във Ванкувър, но казва, че е „горд добричлия“. Постигнал е много, но не е забравил откъде е тръгнал – от уроците по китара в читалището в Добрич, които плаща със стипендията си за отличен успех в училище.  

Константин Божинов е роден в Добрич през 1988 година. Учил в Хуманитарната гимназия от 1 до 11 клас, с около двегодишно прекъсване. През 2000 година заминава със семейството си за ЮАР, но се връщат и през 2006 година емигрират във Ванкувър, Канада. Първата му любов и страст е китарата. „В ЮАР започнах да се интересувам от китара. Родителите ми нямаха възможност да платят за уроци, бях самоук. Когато баба ми дойде на гости в ЮАР, ми купи първата класическа китара“, спомня си Коста.

Когато бил 7 клас в Хуманитарната, решил, че му е нужен учител по китара. Семеен приятел му  казал да отиде в читалище „Йордан Йовков“. „На последния етаж се качих – там беше музикалният отдел. Срещнах Екатерина Велкова – първата ми учителка по класическа китара. Тогава бяха трудни години, а семейството ми е скромно, не можехме да си позволим месечната таксата в читалището. И аз й казах на г-жа Велкова: Вижте, не можем да си позволим таксата. Голяма чест й прави на тази жената, защото каза: Добре, идвай, щом имаш желание да се научиш, това е най-важното за един ученик по музика. И тя ми даваше, така да се каже, про боно уроци, един-два пъти в месеца – просто да ми даде задачи и да провери докъде съм стигнал. Никога няма да забравя това.“

На следващата година открил инструмента акордеон. Бил на фолклорния събор „Богородица“ в Ген. Тошево, чул фолклорна група, много го грабнал този инструмент. Разбрал, че в читалището в Добрич преподават и акордеон. Но въпросът пак опрял до финансите.

„Тогава се стегнах и направих успех над 5.50 в гимназията, за да получа стипендия. Тя беше с  два лева повече от месечната такса в читалището. Успях сам да си плащам таксата, че даже да ми останат 2 лева! Много исках да науча повече и да имам наставления от добър учител. Така започнах да изучавам теория, хармония, солфеж за акордеон и китара“, разказва Константин.

В Канада завършил 12-и клас и дошло време да следва. Кандидатствал музика, въпреки че баща му и майка му били против. Смятали, че музикант къща не храни. „Има подобен израз и на английски – Starving Artist! Искаха да избера например география – такава ми беше паралелката в гимназията, бях печелил олимпиади, вървеше ми , интересувах се от демография, икономика, политика. Но една сутрин станах и казах на баща ми: Ти си живял живота си както си намерил за добре. Аз трябва да имам свободата да направя същото. Една седмица не ми говори! Така записах профил „музика и пърформанс“ с китара в Университета на Британска Колумбия – най-големият в Западна Канада. Аз исках с акордеон да кандидатствам, но този инструмент там им е много странен, никой не го преподаваше. По късно аз станах първият преподавател по акордеон в района“, казва добричлията.

 В Монреал завършил магистратура. Още като студент тръгнал по концерти. Свири на няколко инструмента – китара, акордеон, пиано, лютня, орган. Бил е солист на всички големи симфонични оркестри на Западна Канада, участвал в турнета в САЩ, в записи с оперни компании.

Във Ванкувър е защитил докторска дисертация по философия и музикознание. По-късно издава изследванията си в книга, с акцент към музикалното предприемачество. „ Изследвах музиката по времето на Луи 14-и във Франция и строгия му, авторитарен режим и контрол над изкуството. Това ме интересуваше, защото ми напомняше за историята на Източна Европа през комунизма – как една държава и правителство влияят върху свободата на един артист и творец да прави каквото иска. Радвам се, че имам щастието да живея в държава, която позволява на човек с моята професия да се развива. Стига да имаш желанието, има пазар и хора, които да те подкрепят“, казва Константин. Наред с академичната си и изпълнителска дейност, той развива и продуцентската си къща. Преподавал е на деца, на ученици от гимназиални оркестри, а също така и на студенти първи и втори курс, когато бил докторант в университета в гр. Виктория.

Получил покана от местен колеж да преподава акордеон – там никога не бил преподаван този инструмент, а имало желаещи. Така Константин  създал катедра с акордеон, направил методика и програма.

Коста сподели скъп за него момент отпреди две години, в Добрич – може би тук е мястото да кажем, че той си идва в родния град всяко лято.

„Още от малък много ми харесваше органа в зала „Добрич“. Влязох в залата и казах на жената, която продаваше билети за някакво събитие, че съм църковен органист в Канада, но съм от Добрич и винаги съм мечтал да свиря на органа в тази зала. Има ли как да стане – попитах – само за 10 минути? Отидох при директора на залата и той ме пусна. Останах там повече от час, свирих -беше невероятно, сбъднах си детската мечта.“

В Канада направил оркестров вариант с аранжимент за акордеон на българска народна песен – красива родопска мелодия, само че в равноделен такт, защото на западните музиканти им били трудни нашите неравноделни тактове. Оценили обаче високо творбата.

„Ако чете някой интервюто, ще каже – в Канада е прекрасно да си музикант, но не е така, не е лесно и тук. Истинското изпитание за артиста и музиканта е когато времената са по-трудни – както сега. На мен ми доставя огромно удоволствие да правя това, което мога. Пожелавам си в идните години да запазя вдъхновението и енергията, вътрешния огън, който ме бута напред. Знам, че в България всичко затвори – няма театри, няма концерти. Как да се справят тези хора? Това пожелавам на всички мои колеги – да не губят онова, което ги е дърпало напред през хубавите времена , да го запазят и в лошите“, казва д-р Божинов.

Пошлостта в изкуството в България го натъжава. „Говоря за чалгата – това всъщност е хубава турска дума, която значи нещо различно. Но аз говоря за бруталността и пошлостта. Всеки си има вкусове, не отнемам това право, но сме длъжни като музиканти, артисти и като хора да оставим след себе си стойностни неща. И като станем на 80-90 години, когато си говорим с внуците и правнуците, да не ни е срам, да не прикриваме лица заради нещата, които сме правили“, изтъква Коста.

Той сподели, че е харесал интервюто в Про Нюз Добрич с шеф-готвача Сидония Радева и се впечатлил от казаното от нея  – че не трябва да се прави компромис със стойностното и качественото. Това би казал и на колегите си артисти и музиканти – и в Канада, и в България: „Не гонете „бързия долар“, гонете стойността и качеството. Това е начинът да се борим с пошлото в изкуството – да правим нещата честно, с душа.“

Музиката за Константин е и хоби, и професия – трудно е да се дръпне чертата. Той чете много и всяко лято си носи книги от България в Канада. В момента препрочита книгата на голямата Татяна Лолова, с която се разделихме преди дни. Негов любим автор е превежданият на много езици Мирослав Пенков – български и американски писател и преподавател по творческо писане, който живее в Тексас. Коста е впечатлен от неговия сборник разкази „На изток от запада“ и от романа му „Щъркелите и планината“.

Сред хобитата на Константин са готварството и градинарството. От малък израснал по селските градини – едната му баба има къща в с. Росеново. Чувства се като истински добруджанец, свързан със земята, изпитващ уважение към хората, които се занимават със земеделие. В дома си в Канада има градина, в която отглежда зеленчуци, а баба му често била негов консултант. 

източник: Про Нюз Добрич

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!