Facebook

НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ПРЕЗ 1919–1940 г.

Тази година Денят на народните будители предхожда една годишнина, която напомня за нерадостната съдба на южнодобруджанци – 100-годишнината от подписването на Ньойския договор на 27 ноем. 1919 г. Документални фондове на училища, учители, на Българското културно общество в Добрич, на журналисти, музикални дейци и др., съхранени в Държавен архив – Добрич, разкриват събития и факти от периода: 1919-1940 г., които изграждат представата за трудния път, по който са вървели добруджанските народни будители, за да оцелее българският дух, да не угасне пламъкът на любовта към българския език, към знанията, да не бъде съкрушен стремежът към премахване на румънското господство.

През горепосочения период румънската власт провежда денационализаторска политика, като на първо място се цели румънизиране на училищното и културно дело на българското население. Още през 1919 г. българските училища са закрити, българските учители – подложени на изключително трудни изпитания. Съгласно Закона за организиране на Нова Добруджа, българското население е с право да поддържа само частни български училища – под контрола на румънското Министерство на просвещението, като се изпълняват неговите изисквания, наредби и програми. Учителите придобиват право да преподават след представяне на разрешения от румънските власти и издържани успешно изпити по Румънски език, Румънска география и история, Конституция на Кралство Румъния. Въвеждането на задължителни изпити на учениците по всички предмети на румънски език пред румънски комисии изисква от учителите психическа и физическа издържливост за преподаване на учебния материал, както на български, така и на румънски език. Налага се да полагат извънреден труд за подготовка на учениците. През тези години учителите са самоотвержени просветители. Трудовото им възнаграждение често ги принуждава да мизерстват. Благодарение на тяхното себеотрицание и жаждата за просвета на българското население, учебното дело не замира. Десетки са  учителите-народни будители в българските училища в Добрич, Балчик и Каварна, сред които се открояват имената на Руско Василев, Бечко Дърленски, Блага Александрова, Йосиф Душек, Иван Кузманов, Тиха Харбова и др.

На 5 февр. 1928 г. по инициатива на Българското училищно настоятелство с участието на гражданството от Добрич се основава Българско културно общество (БКО), през 1930 – в Балчик и Каварна. Българските културни общества ръководят цялостния културно-просветен живот, представят необходимата документация пред румънските власти за одобряване изнасянето на театрални постановки от любителски театрални трупи, литературно-музикални утра, вечеринки, концерти и др. Тези прояви изиграват съществена роля за съхраняване на българския език и култура, за изява на българското самосъзнание, за усвояване на нови духовни ценности. Погледнато в този аспект, дейците на БКО биха се окачествили като народни будители.

Година по-късно, през пролетта на 1929 г., местни интелектуалци основават Български народен университет (БНУ) – легална културно-просветна организация, допринесла в значителна степен за запазване на националната самобитност, дух и самочувствие. Какви, ако не народни будители, са организаторите на народополезната дейност на БНУ за издигане нивото на просветата и културата, посредством живото слово. Населението проявява много голям интерес към изнасяните сказки (беседи), реферати с научно-популярно съдържание, последвани от литературно-музикални програми. Канят се и гостуват лектори от България – професори от Софийския университет, от Търговската академия във Варна, сред които са проф. Асен Златаров, проф. Янаки Арнаудов, проф. Енрико Дамяни, проф. Димитър Михалчев. Цялостната организация и осъществяване на културно-просветните прояви не е белязана с лекота, изисква се съобразяване с румънските закони, издаване на разрешения от румънските власти. Години наред, при тежките условия на чуждо господство, деятелите на БНУ поддържат будно българското самосъзнание и са част от плеядата на народните будители.

Не по-малко значима е ролята на публицистите, редакторите, поетите и писателите  за поддържане на българския народностен и борческия дух през 1919-1940 г. Значими творци през периода са Хаджиянев-Калиакренски, Любен и Гойко Станчеви, Борис Колев, Николай Минчев, Д. Паскалев, Христо Капитанов, Атанас Цветков и др. Благодарение на тях българското печатно слово достига до читателите чрез издаваните вестници и списания: „Куриер”, „Единство”, „Ново единство”, „Добруджански глас”, списанията „Класове”, „Поле”, „Добруджански преглед”, „Факел” и др. Разпространяват се и печатни литературни творби. Съгласно Договора за малцинствата в Румъния от 9 дек. 1919 г., правото на печат не е забранено, но е въведена строга цензура. Сигуранцата (Политическата полиция) строго следи издаването, прави обиски. През ноем. 1927 г. цинцари извършват нападение срещу редакцията и печатницата на в. „Куриер”, през 1931 г. разтурват печатния набор на в. „Добруджански глас”. Властта забранява излизането на някои от горепосочените вестници. През този период публицистите са народни будители с притежаван талант и смелост в изпълнението на народополезната дейност. Заради борбеното слово и дело за оцеляване на „всичко българско и родно”, през 1937 г. Сигуранцата арестува Яни Хаджиянев в обвинение за участие в шпионаж, застрашаващ териториалната цялост на румънската държава. Изпратен е в затвора, където стоически изтърпява присъдата си, запазвайки достойнството си на българин.

В Деня на народните будители да се върнем мислено назад във времето, да изразим своята признателност и уважение към всички онези личности, които са дали много от себе си, за да останем българи.

                                                                                              Маргарита СЪБЕВА – ст. експерт                                              Държавен архив – Добрич

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!