Facebook

МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: ИЗБОРЪТ

През целия си живот ние избираме определени ситуации, определени действия, определено отношение един  към друг и какво ли още не. Ежеминутно правим избор или поне така ни се струва. Изборът или илюзията, че изборът е в нашите ръце, ни придвижва или ни дава усещането, че всичко зависи от нас. Аз избирам това, избирам онова, избирам как да живея. А действително – дали е така? Действително ли избирам сам, или всичко предварително е предначертано? Ако изборът наистина зависи от мен, то по какъв критерий правя определен избор? Между какво и какво избирам? В науката Кабала е написано, че свободният избор е разположен между две плоскости – наслаждението и страданието. От една страна, в живота човек винаги избягва страданията, а от друга се стреми към наслаждението. Дори и сега, като характерен пример за избор, бяха проведените в България избори за кметове. Избираха се определени хора, партии, коалиции с една цел, в бъдеще да се чувстваме добре. А какво е изборът? Според Уикипедия, „Изборът е психологично решение, след преценка  на множество опции”.  А според науката Кабала,  човек прави избор,  движейки се  в посока към наслаждението, избягвайки страданията. Така през целия си живот ние се намираме между тези две крайности – страдание и наслаждение. В това се състои и нашият „свободен” избор.

        На въпрос на студенти – „В какво се състои свободата на нашия избор в работата ни?”, проф. М. Лайтман, основател на Международната академия по Кабала отговаря, че „…истинската свобода на избора, за разлика от цялата мнима свобода, е в подготовката, а не по времето на самото действие. Когато действието се случва, вече е невъзможно да му се повлияе – идва състоянието, дадено свише, а ние можем само предварително да установим в каква форма да го приемем.

                Освен това, от нас нищо не зависи. Програмата на творението вече съществува и не можем да я променим. Можем само да ускорим развитието си. Ние все още не разбираме връзката си с огромната система и как е възможно да напредвам по-бързо от останалите, щом се намираме в една единна система, всички части на която трябва да се развиват хармонично. Излиза, че сме зависими всички помежду си.

                Но, ако искаме да знаем къде имаме свобода, то тя е само в подготовката. Трябва да се отдели този единствен фактор, на който мога да влияя и да работя за неговата промяна. А то зависи само от това, как ще възвися своято обкръжение, за да може за негова сметка да ценя всяко идващо състояние, като дадено ни от Природата/Твореца/ с абсолютно добри намерения  и за мое благо.

                Само от обкръжението, което съм си създал, зависи доколко ще ми се отдаде да се издигна над разединяващите сили, отричащи единството на висшето управление и над тъмнината, поставяща под съмнение добрината на Природата. Тогава ще  видя дали мога, или не мога да оправдая всяко едно състояние: лично, вътрешно и общо.

      Да допуснем, че се установи някакъв общ проблем, голяма неприятност – тук ще можем да проверим дали сме способни всички заедно да се справим с него, подготвени ли сме за това, или не? И съответно всеки проверява себе си, доколко е въвлечен в общото преживяване и укрепва всички останали.

      Всичко това зависи от подготовката и от осъзнаването на своя егоизъм  и от стремежа да правим добро. Тук човек се самопроверява, наистина ли не се намира под властта на своя егоизъм, или в усещане от важността на обкръжението /групата/, което е над всичките му лични, егоистични разчети. В това се състои нашата самоподготовка, т.е. свободата ни на избор.

Разяснявайки какво е това свобода, проф. М. Лайтман казва, „…че в  статията „Мир в света”  пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

      То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача. И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

      Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

      Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своето обкръжение/група/, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл, мисълта на обединението, което се извършва в нашите кабалистични групи по целия свят.

Но, нека се върнем отново към скачените зъбни колелца, където никой от нас няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии храним и в каква заблуда сме от собствената си  слепота.

Затова ние сме длъжни да разберем и почувстваме колко сме зависими и свързани с останалите хора, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания, свойства, мисли и планове. Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. Осъзнаването на взаимната зависимост, в обществото и в цялото човечество – това е ключът за развитието на света и човека.

Ако аз съм такъв, какъвто съм, то това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест, свободата на избора се ограничава единствено във възможността да избираме своето обкръжение.

Тук, разбира се, отявлените индивидуалисти ще реагират остро – с опита си да убедят себе си и другите, че всичко зависи от самите тях и обществото не ги вълнува, или пък, че никой не може да им повлияе. Това е  желание на собствения им егоизъм, който е изключително чувствителен към себеутвърждаването му пред общественото. Кабала е наука, която разкрива тези състояния, през които преминава всеки един от нас. И ако искаме наистина без натиск от Природата да вървим напред, то е необходимо да се вслушаме в написаното от кабалистите. И тогава наистина ще разберем до къде се простира свободата ни на избор и как това, което ни дава Природата, правилно да го използваме. В противен случай ще продължим да се лутаме между страданията и наслажденията, търсейки правилната посока, само трябва да повдигнем поглед и да видим реалния, а не илюзорния свят   пред нас.

За да се предадат и обменят тези древни знания от науката Кабала, в края на седмицата в КК Боровец ще се проведе Европейски конгрес по Кабала, на който ще присъстват стотици хора от целия свят, изучаващи  Кабала. Световно известният кабалист проф. Михаил Лайтман ще изнесе лекции на различна тематика, свързани с науката Кабала. Ще се обсъждат въпроси, свързани с бъдещето на човечеството и как да продължаваме да се развиваме мирно, без катаклизми, войни и страдания.

  Георги ГРАДИНАРОВ

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!